В малкото градче Дългопол, където времето сякаш спира, живееше една девойка с големи мечти и несломим дух. Тя беше родена в семейство, което държеше на доброто си име и се придържаше към традициите. А те повеляват, че образованието не е от първа необходимост за момичетата. Те по-скоро трябва да се стремят към успешен брак, отглеждане на децата и поддържане на домакинството. Но въпреки нормите и очакванията, които семейството ѝ налагаше, тя имаше свои виждания за това как да направи живота си пълноценен. Тази дама не се отказваше лесно, дори когато пътят към мечтите ѝ изглеждаше невъзможен. Нейната история е вдъхновение за всички, които някога са се чувствали изгубени, но не са загубили надежда. Научи повече „Не се отказвай! – Историята на Елена Димитрова, Дългопол“
Автор: REYN Bulgaria
Мечта без граница – Историята на Миглена Цакова, Луковит
Всеки човек има съкровена цел, която тайно от света се надява да осъществи, дори понякога да изглежда недостижима. Мечтите са единственото, което никой не може да ни отнеме. Неслучайно избрах това заглавие за историята си, защото дълго време със семейството ми живяхме зад граница, но аз не престанах да мечтая да се върна в България и да стана медицинска сестра. Още преди да завърша средното си образование в родния ми Червен бряг, исках да продължа да уча хуманитарни здравни грижи, докато родителите ми настояваха да се насоча към ветеринарната медицина. Заинатих се и реших да пропусна кандидатстването до следващата година. И както често се случва, животът ме завъртя в друга посока, започнах работа в Луковит, скоро след това се омъжих и станах майка на прекрасна дъщеря, а след още една година заминахме да работим в Испания. И така ученето остана на заден план. Научи повече „Мечта без граница – Историята на Миглена Цакова, Луковит“
Щастливо пропуснатият полет за Прага – Историята на Тошка Венциславова, село Бутан
Денят на абитуриентския ми бал изглеждаше като началото на вълшебна приказка с предизвестен щастлив финал – дългогодишният ми приятел Десислав поиска ръката ми, а аз с вълнение казах заветното „Да!“. Беше топъл и слънчев ден в края на май 2018-а година и не можех да си представя бъдеще с дори повече светлина от тази, която виждах да извира от мечтите ми за благополучен семеен живот. Същото лято двамата със съпруга ми бяхме решили да заминем за чужбина в търсене на по-добро бъдеще. Но съдбата имаше други планове за нас и днес аз, 21-годишната Тошка Венциславова от китното врачанско село Бутан, работя като помощник – учител в местната детска градина „Първи юни“, докато съм на път да завърша и висшето си образование. Научи повече „Щастливо пропуснатият полет за Прага – Историята на Тошка Венциславова, село Бутан“
Защо искам да стана учител – Историята на Нина Иванова, село Медковец
В ролята си на здравен медиатор през последните 15 години имах удоволствието да работя с различни институции и представляващите ги професионалисти – лекари, психолози, педагози, адвокати и учени от разнообразни сфери на обществения ни живот. Хора, преодолели всевъзможни трудности, за да се реализират. Личности, които те вдъхновяват да надграждаш себе си, за да заемеш мястото си там, където ще си полезен и ще служиш за пример на околните. Научи повече „Защо искам да стана учител – Историята на Нина Иванова, село Медковец“
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА МРЕЖАТА ЗА РАННО ДЕТСКО РАЗВИТИЕ В РОМСКАТА ОБЩНОСТ В БЪЛГАРИЯ 2024 ГОДИНА
МИСИЯ И ЦЕЛИ НА МРЕЖАТА
Мрежата за ранно детско развитие в ромската общност в България (Мрежата) е създадена през януари 2018 година и се координира от фондация „Тръст за социална алтернатива“. Мрежата цели да подкрепи специалистите, работещи с деца от малцинствата, в повишаване на обхвата и качеството на предоставяните услуги, и се стреми да обедини усилията за застъпничество на членовете си в тази насока. Мрежата също така подкрепя развиването на ролеви модели от самата ромска общност. Научи повече „ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА МРЕЖАТА ЗА РАННО ДЕТСКО РАЗВИТИЕ В РОМСКАТА ОБЩНОСТ В БЪЛГАРИЯ 2024 ГОДИНА“
Василица 2025 – Легенди и традиции за моста между културите и новото начало
И тази година на 14 януари Фондация „Тръст за социална алтернатива“ с радост посрещна учениците на ОУ „Г. С. Раковски“, Търнак и ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, Ковачица, които заедно с техните учители и екипа на Център „Амалипе“ (Center Amalipe) ни гостуваха, за да ни поздравят и сурвакат по случай ромската Нова година – Василица. Научи повече „Василица 2025 – Легенди и традиции за моста между културите и новото начало“
Призванието на Мария Симеонова от град Велинград
Моята история за мечтата ми да облека бяла престилка „като на лекарите“
„Силата на волята е най-главното в медицината.“ – Парацелз
Никога няма да забравя първия път, когато застанах очи в очи с пациент. Започвахме практическата част от курса и си помислих: „Научих теорията, сега остава да се престраша да я приложа“. Болният имаше проблем с щитовидната жлеза. Това, което трябваше да направя, е да снема анамнеза, да го разпитам за състоянието му и да палпирам жлезата, за да разбера какви са промените в размера и функцията й. Бях толкова развълнувана, че забравих да се представя. Имах чувството, че сърцето ми ще изскочи. Гърлото ми се беше се свило и усещах, че всеки момент ще припадна. За мой късмет пациентът също беше медицинско лице, затова и знаеше точно какво се случва с мен. Беше много отзивчив, усмивката не слизаше от лицето му и се получи така, че вместо аз да го предразположа, той ми помогна да се отпусна и да демонстрирам наученото. В края на прегледа бях напълно спокойна и уверена, че мога да се справя. Анамнезата беше снета, жлезата – палпирана. Осъзнах, че всичко до сега си е струвало напълно. Вече нямаше и капка съмнение, че това е моето призвание. Научи повече „Призванието на Мария Симеонова от град Велинград“
Никога не се отказвай от битката към успеха – Историята на Рая Симеонова, село Бутан
Намирах се в болница в Германия, когато получих обаждане от Нина Маринова, директорка на детска градина „Първи юни“ в село Бутан недалеч от Враца, където работех като помощник – възпитател. Съдбата ми се усмихваше в тежък момент – от двегодишната си възраст синът ми Малин, сега на 14, се бори с онкологично заболяване. През 2017-а година лекарите му ни посъветваха да потърсим медицинска помощ в чужбина, тъй като в България не могат да направят нищо повече за него. Заминахме веднага. В Германия бяхме от почти година, когато в телефонната слушалка гласът на Нина Маринова каза: „Рая, има проект от неправителствена организация, която подкрепя млади ромски педагози в професионалното им развитие. Искаш ли да следваш?” Научи повече „Никога не се отказвай от битката към успеха – Историята на Рая Симеонова, село Бутан“
Вторият д-р Чирков от Куклен – Историята на Сашо Емилов
Няма по-важно и по-хуманно нещо от това да помагаш и да даваш от себе си на другите.
Куклен е неголям град – населението му наброява едва 6000 души, но тук отдавна и без много шум българи, роми и турци живеем заедно, буквално врата до врата. Сигурно в наши дни сме пример за интеграция, но аз мисля, че това е естествения начин за свързване на хората. Научи повече „Вторият д-р Чирков от Куклен – Историята на Сашо Емилов“
Как да ползваме детското портфолио за по-добра комуникация с родителите?
Често учителите и други специалисти в детската градина споделят, че искат повече да ангажират родителите в своите дейности и че търсят начини за комуникация със семействата относно ученето и развитието на децата. Учителите споделят също, че се гордеят с постиженията на децата и искат да ги представят успешно на семействата и общността не само по време на празници, а регулярно.
Един ефективен метод, който улеснява обмена на информация и изграждането на взаимно разбиране и доверие между семейството и детската градина, е детското портфолио. Научи повече „Как да ползваме детското портфолио за по-добра комуникация с родителите?“