Запознах се с Ангел Симеонов преди 5 години. Тогава той работеше като психолог в местното училище на ромския квартал „Асфалтова база“ във Велинград, където живее от рождението си. Махалата съществува от 50-те години на миналия век и наброява около 280 къщи, голяма част от които незаконни. Асфалтирани улици на много места в квартала липсват, а водопроводната и канализационната мрежа не достига до всички домове. За озеленяване и социална инфраструктура в квартала дори не се и говори.   Научи повече „За Ангел, който носи надежда – Разказ на Анна Ризова, ТСА“

Когато завършвах гимназията, майките на приятелките ми все ме питаха няма ли да се омъжвам вече и ми даваха за пример момичета, които още от ученическата скамейка се оглеждаха за подходящ съпруг. Отговарях им, че за мен образованието е много по-важно от материалните неща, а те възкликваха: „Ти пък все за учение говориш, все едно ще ставаш директорка!“ и съветваха дъщерите си да не общуват с мен, за да не се „заразят“ с любовта ми към книгите и да пропуснат шанса си за удачен брак. Ромите често иронично използват този израз, защото смятат, че е невъзможно човек от нашия етнос да заеме директорско кресло. Но аз не бях на същото мнение и още повече се амбицирах да уча и да бъда пример за подражание на други момичета. Исках да докажа на съселяните си, че мога да се реализирам във всяка професия, стига да си го поставя за цел. Научи повече „Примерът на Вили – Историята на Величка Маринова от село Говедаре“

Омъжих се на 16-годишна възраст, но независимо от това продължих да уча и завърших средното си образование наред с връстниците си. Времената се променят, а с тях и мирогледът ни. Ако доскоро ролята на жената беше да стои у дома и да се грижи за децата, днес отговорностите в дома са поделени и професионалната удовлетвореност и на двамата родители е еднакво важна. Научи повече „Удовлетворението да бъдеш пример за децата си – Историята на Наталия Стефанова, Монтана“

Когато бях дете за мен се казваше, че съм половин човек. Едва петгодишна претърпях тежък инцидент – блъсна ме кола и се наложи да се възстановявам дълго след това. В болницата гипсираха счупените ми крайници и отстраниха засегнатия при удара от автомобила далак, но при животоспасяващо кръвопреливане бях заразена с Хепатит С и развих анемия. Само родителите ми знаят какво им е коствало да ме изправят на крака и да ме върнат към пълноценен живот. Съдбата ми предложи немалко препятствия. Претърпях счупен таз при раждане и пет операции, боледувах от тумори на гърдите. Лечението ми струваше скъпо, а средствата на семейството ми не стигаха и за образование и по тази причина не се записах да уча след завършване на гимназията. Днес обаче съм на прага на последната година от следването си.            Научи повече „Няма невъзможни неща – Историята на Галя Борисова, Козлодуй“

Често се питам в какво се състои успехът на един човек. Дали той е еднократен триумф, постижение на някаква цел, или е върховна награда? Аз мисля, че хората трябва да преследват мечтите си цял живот, дори когато привидно ги поставят на пауза и се отдават на грижи за близките си. И може би чак тогава получават втори шанс да реализират съкровените си планове, като продължават да помагат на околните, и това е истинското постижение. Разказвам тази история като жена, която е чакала дълги години да осъществи детската си мечта и най-сетне разбира смисъла на понятието „успех“.  Научи повече „Успехът да помагаш на други да успеят – Историята на Фатме Ахмед, село Руен“