Предложените промени в Наредба № 5 за предучилищното образование и въвеждането на нов стандартизиран инструмент за проследяване на детското развитие поставят редица важни въпроси пред детските градини, учителите, родителите и специалистите в сферата на ранното детско развитие.
Новият модел не се отнася единствено до начина, по който се измерват постиженията на децата. От него се очаква да подпомага ранното установяване на потребности, индивидуализирането на педагогическата работа, проследяването на напредъка, определянето на училищната готовност и анализа на качеството на предучилищното образование. Това изисква ясна връзка с педагогическата практика, съществуващите механизми за подкрепа и системата за оценка на качеството.
Сред основните въпроси са как резултатите от стандартизираното проследяване ще се използват в ежедневната работа с децата, как ще се разграничават езиковите затруднения от затрудненията в развитието, как ще участват родителите и дали детските градини и учителите ще разполагат с необходимите време, подготовка, специалисти и ресурси за индивидуализирана подкрепа.
Именно тези теми бяха във фокуса на онлайн среща, организирана от мрежата РЕЙН България на 28 август 2026 г., посветена на обсъждането на предложените промени в Наредба № 5 за предучилищното образование и новия инструментариум за проследяване на детското развитие.
В дискусията се включиха над 60 представители на детски градини, университети, неправителствени организации, практици и експерти в сферата на ранното детско развитие. Срещата даде възможност за споделяне на различни гледни точки, практически наблюдения и препоръки, свързани с предложените промени и тяхното бъдещо прилагане.
На основата на анализа на проекта, мотивите и ръководствата за стандартизирания инструмент, както и на експертната дискусия в рамките на РЕЙН България, Фондация „Тръст за социална алтернатива“ изготви становище относно Проекта за изменение и допълнение на Наредба № 5.
В становището ТСА подкрепя стремежа детските градини да разполагат с по-добра информация за развитието на всяко дете и тя да води до навременна подкрепа. Същевременно се подчертава, че новият инструмент за проследяване трябва да бъде част от цялостна система, която включва ясна връзка с педагогическото планиране, подготвени учители, ресурси за индивидуализация, съгласувани механизми за подкрепа, оценка на качеството и пълноценно участие на родителите.
Сред основните препоръки са ясно разграничаване между стандартизираното проследяване, текущото педагогическо наблюдение и специализираната оценка; по-добро съгласуване със съществуващите механизми за подкрепа; гаранции, че ограниченото владеене на български език няма да бъде погрешно интерпретирано като дефицит в развитието на детето; по-активно участие на родителите; както и осигуряване на необходимите условия и ресурси за работа на учителите.
В процеса на разработване на препоръките бяха проведени консултации с организации, експерти, изследователски екипи и членове на РЕЙН България, а становището получи подкрепата на редица неправителствени организации, детски градини, училища и представители на местната власт.
Благодарим на всички участници в срещата и на организациите и институциите, които се включиха в процеса и подкрепиха препоръките. Вярваме, че активното участие на практици, експерти и родители е ключово за създаването на ефективни и приобщаващи политики за повишаване на качеството на предучилищното образование.
Становището може да откриете тук.
Видео запис от онлайн срещата може да откриете тук.
Код за достъп: S3p4+3P9