Моята история за мечтата ми да облека бяла престилка „като на лекарите“
„Силата на волята е най-главното в медицината.“ – Парацелз
Никога няма да забравя първия път, когато застанах очи в очи с пациент. Започвахме практическата част от курса и си помислих: „Научих теорията, сега остава да се престраша да я приложа“. Болният имаше проблем с щитовидната жлеза. Това, което трябваше да направя, е да снема анамнеза, да го разпитам за състоянието му и да палпирам жлезата, за да разбера какви са промените в размера и функцията й. Бях толкова развълнувана, че забравих да се представя. Имах чувството, че сърцето ми ще изскочи. Гърлото ми се беше се свило и усещах, че всеки момент ще припадна. За мой късмет пациентът също беше медицинско лице, затова и знаеше точно какво се случва с мен. Беше много отзивчив, усмивката не слизаше от лицето му и се получи така, че вместо аз да го предразположа, той ми помогна да се отпусна и да демонстрирам наученото. В края на прегледа бях напълно спокойна и уверена, че мога да се справя. Анамнезата беше снета, жлезата – палпирана. Осъзнах, че всичко до сега си е струвало напълно. Вече нямаше и капка съмнение, че това е моето призвание. Научи повече „Призванието на Мария Симеонова от град Велинград“
преглеждания: 14