Фердане Хюсеинова е директор на детска градина „Вресово“ в едноименното русенско село. Родом е от село Череша и вече няколко десетилетия изминава по 6 километра всеки ден до работно си място. „Винаги съм искала да бъда учител, винаги е било в мен и никога не съм си представяла, че мога да работя нещо друго“, казва тя.
Кариерата ѝ започва през 1986 г. като начален учител, а от 2009 г. е директор на детската градина. Днес, след близо 40 години в образованието, тя признава, че трудностите не са я отказали – напротив, вдъхновявали са я да търси решения и да продължава напред.
В ДГ „Вресово“ се обучават около 75 деца, 90% от които са от ромски произход. Сред тях няма етническо напрежение, малчуганите играят, учат и растат заедно. Фердане си спомня, че при родителите в началото е имало известно разделение, но с времето и благодарение на организираните от детското заведение събития, работилници и събирания, хората се сближили и престанали да издигат невидима бариера в стаята. „Децата са си деца, няма ваши, наши, техни, българчета или турчета. За мен е без значение, те са еднакви“, споделя директорката.
На въпроса какво я мотивира да работи с деца от ромски произход, Фердане признава, че в началото не е имала специална насока да работи в предимно ромско село, но постепенно е видяла в подрастващите ученици отражение на собственото си детство. „Аз съм туркиня и когато бях малка беше същото, момичетата да не учат, да се омъжват рано. Но днес, както тогава, има огромна нужда от работа със семействата, за да повярват в образованието.“
Професионалният подход на Фердане се гради на доверие със семействата. Те я канят на фамилни събития, споделят ѝ проблеми и търсят съвети дори за лични трудности. „Ако оценяваш човека отсреща, и той ще те оцени. Това е начинът ми“, казва тя.
За нея работата е мисия. „Едно дете да измъкнем от гетото, то се превръща в модел за другите.“ С годините тя вижда как все повече малчугани идват в детската градина редовни, спретнати и отворени към света. Целта ѝ винаги е била нито едно дете да не остане извън образователния обхват, за да опознае и другата страна на живота извън традиционните ценности на общността си.
Фердане вярва, че учителят трябва да има и визия за бъдещето. Нейното мото е:
„Ако на мечтата сложиш срок – става цел. Ако целта я разделиш на стъпки – става план. Ако планът го реализираш стъпка по стъпка – това е осъществена мечта.“
В отговор на въпроса как се справя в трудните си дни, тя сподели с усмивка, че си повтаря: „Това е просто един лош ден, утре ще бъде по-добър“. А силата да продължава напред идва от срещите с успели в живота си бивши ученици, които ѝ казват: „Госпожо, ако не бяхте Вие…“ Тогава разбира, че усилията си струват. „Може от 20 деца 5 да не успеят, но ако 15 успеят, това е голямо нещо! Има смисъл, аз строя хора!“
Фердане е активен участник в мрежата РЕЙН, към която се присъединява благодарение на проект „Шампиони“ през 2020 г. чрез г-жа Спаска Михайлова. За нея най-ценния принос на мрежата са контактите и взаимната подкрепа. „Могат да са в другия край на България като Криводол, но като звъннеш и чуеш, че той се е сблъскал с подобен проблем и дори само да изговориш ситуацията с човек, който те разбира, проблемът вече е наполовина решен. Ние сме като групичка за взаимопомощ.“
Към младите учители тя отправя послание:
„Има смисъл! С децата от ромски произход работата е много по-благодарна, защото те имат по-голяма нужда от подкрепа.“
Интервюто е част от поредицата „Гласовете на РЕЙН“, която представя истории от членове на Мрежата.