Десислава Бошнакова е директор на детска градина “Елена Грънчарова” в Горна Оряховица от 2007 г. Родена е във Велико Търново, но от години живее и работи в Горна Оряховица, където започва професионалния си път като начален и детски учител. Самата тя е майка на три деца. Казва, че винаги намира време за разходки –нейният начин да зарежда силите си за динамичното ежедневие.
Още като млад учител Десислава случайно попада в училище в малко село, където за първи път работи с ромски деца. „В началото беше шок, средата нямаше нищо общо с това, което познавах от студентските години. Но постепенно толкова ги обикнах, че и до днес се радвам, когато ги срещам като възрастни хора,“ споделя тя. Един от най-ярките й спомени е как в края на септември децата изчезвали от класната стая, за да помагат в гроздобера. „Ние ходехме да ги търсим в лозята и да ги връщаме в училище. Тогава разбрах, че работата ни е мисия да покажем на децата, че има и друг свят извън полето.“
На въпроса как изгражда доверие с родителите Десислава подчертава, че доверието е ежедневна работа. Тя ръководи три напълно различни детски градини – една в центъра на града и две изцяло сегрегирани в ромски квартали. Според нея ключът към взаимното разбиране е в автентичността, и пояснява:„Никога не създаваме паралелен измислен свят. Родителите усещат, когато си искрен и ги уважаваш.“ Тя вярва, че всичко започва и завършва със семейството, а ролята на детската градина е да бъде подкрепа по този път. Често родителите споделят с нея и екипа ѝ лични проблеми и се обръщат към тях за помощ– от попълване на документи до здравни въпроси. „Моментите на реципрочно доверие са ежедневни. Ние сме институцията, към която първо се обръщат.“
На въпроса кой или какво я вдъхновява в професионалния й път, Бошнакова отговаря, че я окриля любовта на децата. “Тази сутрин, като идвах на работа, едно момиченце просто се затича към мен и каза: Директорке, ела да те прегърна!’Това няма как да не те въодушеви. Всеки ден носи малки моменти – прегръдка на дете, усмивка, рисунка.” Насърчават я и успехите на колегите, както и подкрепата на семейството й. Но най-дълбокото ѝ вдъхновение идва от вярата, че системата може да се промени отвътре. „Амбицирам се и когато виждам, че дете от общността е отхвърлено само заради произхода си. Тези моменти ме тревожат, но и ми дават сила да работя за промяна.“
Когато я попитахме какво й помага да продължи в тежките моменти, Десислава Бошнакова споделя, че в ролята си на директор тя често усеща натоварването, особено в началото на учебната година. В бранша е добре известно, че ръководната длъжност е равносилна на общ работник, защото в училището има много административен персонал, компютърни и прочие специалисти, а директорът обикновено е сам. „Идваме в 4 сутринта, тръгваме си в 8 вечерта… И си казвам: защо си го причинявам? Но после се сещам за всички моменти, за които си е струвало. Родителите, колегите, празниците с децата – това е колелото, което се завърта и ми дава сили да продължа.“
С мрежата РЕЙН Бошнакова се запознава още в самото ѝ начало чрез проект на ТСА за отпадане на таксите за посещение на детските градини. „Тогава се срещнах с прекрасния екип на ТСА и естествено станах част от РЕЙН.“ За нея мрежата е била начин да види образованието и през очите на гражданския сектор. „Когато си вътре в системата, наблюдаваш нещата само от гледната точка на учителя.
А чрез РЕЙН започнах да разбирам и другия поглед, този на експертите и на организациите, които работят с общността. Това промени изключително много визията ми.“
Най-съкровената мечта на директорката е свързана с десегрегацията. „Само така ще можем да впишем децата в обществото. Нужно е мрежата да се отвори и към институции, които обичайно не работят пряко с ромите. Само когато образованието бъде подкрепено от всички, включително и от ‘елитните училища’, ще имаме устойчив резултат“, твърди Бошнакова.
На въпроса: Какво бихте казали на млад учител? Десислава отправя простичко, но силно послание: „Децата са деца – те са чисти и истински. Усмихвайте се, приемайте родителите, а не ги отхвърляйте. Ние ще ви подкрепим.“
В края на разговора тя пожелава на всички учители една успешна година с „по-малко отпаднали деца, повече включени реално и повече успели млади хора.“
Интервюто е част от поредицата „Гласовете на РЕЙН“, която представя истории от членове на Мрежата.