Сезен Нурцинали Петрова е технически секретар в ДГ „Щастливо детство“ в пловдивския квартал Столипиново. Родом от Хасково, тя живее в Пловдив вече повече от 20 години и е пример за човек, който намира своето призвание там, където има най-голяма нужда от човешко отношение и доверие.
Завършила е в Пловдивския университет и дълги години работи в туризма, но по време на пандемията се насочва към ново професионално поприще и кандидатства за позицията технически секретар в детската градина в Столипиново, където работи и до днес.
С времето в тази работа Сезен открива истинското си призвание. „Намерих мястото си, това е моето“, твърди дамата. Израснала е в среда, където ромската общност е присъствала в ежедневието ѝ. Сезен никога не е делила хората по етнос, религия или цвят на кожата. Мотивацията ѝ да работи с деца от ромски произход идва от желанието да бъде полезна, и споделя: „Струва си дори и един човек да науча на нещо и да му дам информация, да съдействам, да помогна с каквото мога, за да се почувства като част от обществото.“
Доверието с родителите от общността Сезен утвърждава чрез постоянство и личен контакт. Освен с работата си като технически секретар, тя активно помага на родителите с всички административни въпроси – бележки за детски помощи, потвърждение за записаните деца, класирания, документи и изследвания след прием в детската градина. В началото се опитвала да ги информира по телефона, но бързо установила, че този метод често не работи. Затова започнала да обявява дата за среща, да обявява списъците с приетите и неприетите и да проверява аедно с родителите дали детето им е получило място в градината. „Установих, че този подход е много по добър, защото те така отново идват до детското заведение, отново проявяват интерес“, обяснява Сезен. При нужда винаги включва и медиатор, за да има гаранция, че семействата разбират процесите и се чувстват уверени. „С времето родителите стават по-сигурни и спокойни, а това създава истинско партньорство.“
Порив, по думите ѝ, дава най-вече директорката на детската градина, Евгения Попиванова. „Тази жена ме окрилява, мога да го заявя с чисто сърце. Тя е един огромен вдъхновител в нашия ежедневен екшън. Де да можеше по-голяма част от директорите на институции да бъдат такива, да стимулират положително служителите си, дори когато се разколебаваш дали да продължиш. В моите тежки моменти тя ме повдига с думите „Не, заслужава си, повярвай ми, наистина си заслужава.“
Трудностите Сезен възприема като предизвикателства, а не като пречки. Най-голямата награда за нея са децата, усмивките им и искреното „Госпожо, обичам ви!“ ѝ дават смисъл и удовлетворение.
За Мрежата РЕЙН Сезен научава от участието си в споделена практика, конференции за медиаторите и уебинари. „Идеите, които се споделят, са много ценни. Всеки разказва част от своята практика и научаваш нов метод, нов подход. Всичко, което чуя и видя, пречупвам през моята призма и прилагам в ежедневната си работа.“
Когато я питахме какви идеи би споделила с нас за подобрение на Мрежата, тя отговори с признателност: „Мисля, че сте перфектни – прекрасни, всеотдайни, винаги насреща, търпеливи. Няма какво да предложа, просто продължавайте така. Наистина много помагате във всяко едно отношение и се радвам, че ви има.“
На младите специалисти, които започват работа с деца от ромската общност, Сезен препоръчва: „Да не се отказват и да дадат шанс, първо на себе си, а после и на околните. Предразсъдъците често плашат повече от реалността. Когато покажеш уважение и искрено желание да помогнеш, хората го усещат.“
Сезен вярва и добавя „Правете добро, без да очаквате нищо в замяна. Животът винаги връща повече.“
Интервюто е част от поредицата „Гласовете на РЕЙН“, която представя истории от членове на Мрежата.