В малкото градче Дългопол, където времето сякаш спира, живееше една девойка с големи мечти и несломим дух. Тя беше родена в семейство, което държеше на доброто си име и се придържаше към традициите. А те повеляват, че образованието не е от първа необходимост за момичетата. Те по-скоро трябва да се стремят към успешен брак, отглеждане на децата и поддържане на домакинството. Но въпреки нормите и очакванията, които семейството ѝ налагаше, тя имаше свои виждания за това как да направи живота си пълноценен. Тази дама не се отказваше лесно, дори когато пътят към мечтите ѝ изглеждаше невъзможен. Нейната история е вдъхновение за всички, които някога са се чувствали изгубени, но не са загубили надежда.
Младата жена, която сега е на 24 години, мечтаеше да получи висше образование и да постигне нещо значимо в професионален план. Въпреки, че не знаеше как ще осъществи това желание, тя беше наясно с целта си. Учителите й в гимназията бяха нейното вдъхновение. Те вярваха в нея и я насърчаваха да продължи да учи, въпреки трудностите. И тя беше твърдо решена да върви напред. Точно тогава се появи невероятна възможност. Две неправителствени организации се свързаха с нея с предложения да й помогнат да продължи образованието си. Това бяха Тръстът за социална алтернатива и Сдружение „Съучастие“, които осигуриха пълна стипендия за следването й. Тези две организации станаха ключов фактор за успеха ѝ. Те ѝ дадоха не само средства, но и увереност. С тяхната подкрепа момичето днес е четвъртата година студентка по специалността “Предучилищна и начална училищна педагогика” в Шуменския университет.
Но това не е просто нечия приказка, а моята история. Казвам се Елена, и мечтата ми е да продължа образованието си и след като завърша бакалавърската си степен по педагогика с магистратура по управление на човешките ресурси. Запалих се по този бранш, защото паралелно със следването работя и като специалист в подбора на кадри в престижна компания. Всеки ден помагам на хората да открият своето призвание, използвайки опита и знанията, които съм натрупала през годините. Но амбициите ми не спират дори с магистратурата. Освен да се утвърдя в сферата на човешките ресурси, бих искала един ден да отворя собствена детска градина, където да съчетая любовта си към образованието с грижата за децата.
Миналата година, заедно с още две момичета бяхме избрани измежду 80 кандидати за тримесечен стаж в детска градина във Варна, която работи по метода на Монтесори. Всеки ден пътувах по 140 километра от Дългопол до Варна и обратно, сутрин ставах в 5 часа и се прибирах в 8 вечерта, но не се уморих, даже времето за стажа ми се стори твърде кратко. Беше изключително интересно да наблюдавам отблизо този метод на обучение и възпитание. Хареса ми това, че децата се насърчават да открият индивидуалните си заложби и да ги развиват. Вероятно заради това всички малчугани там изглеждаха спокойни, уверени и щастливи. Децата там не само учат, но получават и солидно разбиране за околната среда чрез взаимодействията си с различни природни материали, както и безценни социални умения. По време на този стаж взех решението, че и моето детско заведение ще работи по метода на Монтесори.
Отношението на семейството ми към стремежа да изградя собственото си бъдеще и да намеря мястото си в света се промени благодарение на успехите, които постигам. Независимо от първоначалните съмнения и страхове, сега те не само ме подкрепят, но и се гордеят с постиженията ми. Те виждат с каква отдаденост уча и се трудя и това ги прави щастливи. Няма да забравя усмивките на родителите ми, когато по-рано тази година им разказах, че като доброволец към ТСА започвам да водя тримесечен онлайн курс по английски език за хора, които имат желание да го изучават, но нямат финансова възможност. Работих с две групи от общо около 60 души на възраст между 18 и 45 години. Това беше изпитание и за мен като преподавател, но ми даде вяра, че учителството е не само стремеж, а и дарба, която притежавам.
Моята история е доказателство за силата на решимостта и упорството. Написах я, за да споделя виждането си, че понякога пътят към целите ни може да бъде дълъг и труден, но всяка крачка напред е важна. Независимо от предизвикателствата, никога не трябва да се отказваме от мечтите си. В крайна сметка чудесата често идват точно когато най-малко ги очакваме. И когато се случат, няма по-голямо удовлетворение от това да знаеш, че всичко е било възможно благодарение на твоите усилия, увереност, и подкрепата на онези, които са повярвали в теб.
