„Госпожо, искам шувалка!“ Малкото момченце от детска градина „Лилия“ в старозагорското село Хрищени дърпа учителката си за ръкава и търсещо оглежда двора за необходимия инструмент. „Какво искаш, чувал ли?“, неразбиращо го поглежда госпожата.
Влизам в сградата на предучилищното заведение, грабвам „шувалката“ и развеселено я връчвам на невръстния кандидат-труженик, чийто майчин език е ромският. „Ето, нарича се метла на български“. За огромна част от децата от ромския етнос именно детската градина предоставя първия сериозен досег с българския език. Породената от езиковата бариера комична случка е илюстрация на ежедневието в част от детските градини в страната и подчертава острата необходимост от повече учители роми, особено в първите години на образователния процес.
Стажантската програма „Ролеви модели в ранна възраст“ на Тръста за социална алтернатива е ориентирана към практическото разрешаване на проблема. Тя предоставя възможност на младежи като нас – и двете сме студентки в трети курс по специалността „Педагогика на обучението по информационни технологии“ в Тракийския университет, да придобият директен професионален опит в детска градина. Програмата е отворена за студенти от педагогически или свързани с детското здравеопазване профили. На нас се падна удоволствието да бъдем с децата и екипа на ДГ „Лилия“ в Хрищени това лято (2019, бел.а.) – три месеца, в които осъзнахме истинската си мисия като бъдещи учители от ромската общност.
Директорката Милена Ганева и педагозите в градината ни посрещнаха топло и неуморно насърчаваха усилията ни да се запознаем с естеството на учителската роля в първите години от детското развитие. Миналата година бяхме на стаж в гимназиална среда, където преподавахме Информационни технологии на ученици от пети, шести и седми клас. Имахме възможност да упражним педагогическите си умения в усвояването на конкретни аспекти от учебния материал, но на деца, които вече имат образователна основа. В детската градина е различно – тук се формират ценностите, възприятията и социалните навици. Стажът ни в „Лилия“ беше колкото приятен, толкова и отговорен. Малчуганите от уязвими общности се нуждаят от насърчаващото присъствие на образовани роми, които да запалят интереса им да учат и български език от ранна възраст, да се образоват и да реализират потенциала си. В голяма част от ромските семейства се говори предимно на майчиния език. За изучаването на български се разчита на началното училище, където липсата на официалната езикова основа се отразява неблагоприятно върху самочувствието и възможностите на децата да общуват и усвояват учебния материал с лекота.
Една от задачите ни по време на стажа беше да проведем беседа на тема „Защо да уча?“ Разказахме за нашето пътуване от малките столчета на детската градина до просторните зали на университета, за поканата идното лято да работим в българско училище в Испания по Европейската програма за студентски обмен „Еразъм“, както и за мечтите ни за професионално израстване след дипломирането. Децата слушаха с интерес и оживено задаваха въпроси. Това беше и ключовият момент на присъствието ни като ролеви модели в оформящите се аспирации на ромските деца в предучилищното заведение. Проведохме родителска среща, на която имахме възможността да представим примера си и пред семействата на малчуганите, както и да покажем на мама и тати рисунките за мечтаните професии на всяко едно от тях. А тясната ни учебна специалност получи вълшебно приложение в приказките, които подготвихме за децата на интерактивните дъски.
Научихме много за фундаменталните моменти в оформянето на мирогледа, общуването и отношението към образованието при децата от ромската общност в съвременната среда. Уроците за нас бяха много – от това как да разрешаваме конфликтни ситуации между малчуганите с размяна на столчетата и ябълките им, до разбирането за собствената ни отговорност към тяхното бъдеще. Наблюдавахме необходимостта на ромските деца да запазят етническата си идентичност, докато правят първите си стъпки в приобщаването към широкия свят, и за нас беше чест да направляваме малките ръчички в стремежа им към звездите. Ако утре директорката на ДГ „Лилия“ – в чиито двор има малко езеро с истински лилии и костенурки – ни покани да работим в градината, ще приемем без да се замисляме. Защото децата се нуждаят от личния пример на всеки младеж от ромски произход, който може да онагледи неограничените възможности на упорството върху учебната скамейка.