Всеки човек има съкровена цел, която тайно от света се надява да осъществи, дори понякога да изглежда недостижима. Мечтите са единственото, което никой не може да ни отнеме. Неслучайно избрах това заглавие за историята си, защото дълго време със семейството ми живяхме зад граница, но аз не престанах да мечтая да се върна в България и да стана медицинска сестра. Още преди да завърша средното си образование в родния ми Червен бряг, исках да продължа да уча хуманитарни здравни грижи, докато родителите ми настояваха да се насоча към ветеринарната медицина. Заинатих се и реших да пропусна кандидатстването до следващата година. И както често се случва, животът ме завъртя в друга посока, започнах работа в Луковит, скоро след това се омъжих и станах майка на прекрасна дъщеря, а след още една година заминахме да работим в Испания. И така ученето остана на заден план.
През тези 15 години, в които живяхме в чужбина, обаче се случваше нещо необичайно. През летата си идвахме да почиваме у дома и аз използвах възможността да се явявам на кандидатстудентски изпити в Медицинския университет в Плевен. После с нетърпение преглеждах класиранията и всеки път бях положила изпита успешно, но заради избора ни да работим в Испания с болка в сърцето се отказвах да се запиша да следвам. Дори никой да не разбираше защо ежегодно се подлагам на това горчиво-сладко изпитание, за мен беше важно да пазя мечтата си на не повече от една ръка разстояние и да поддържам знанията си във форма.
Това продължи докато не решихме да се завърнем окончателно в България. През 2018 година кандидатствах отново, но този път бях най-щастливият човек на света, защото мечтата ми стана реалност. На 34-годишна възраст прекрачих прага на Факултета по здравни грижи в Плевен и вече съм в четвърти курс на мечтаната специалност „Медицинска сестра“. Съпругът ми и дъщеря ми не просто винаги са ме подкрепяли, но и двамата сега също са студенти. Дъщеря ми учи „Международни отношения“ в Софийския университет, а съпругът ми следва „Педагогика, история и география“ във Великотърновския университет.
По време на обучението си имах и хубави, и трудни моменти, но желанието да постигна целта беше по-силно от предизвикателствата. Близо до дома ни има детска градина. Често минавам оттам и спирам да се порадвам на децата, които тичат безгрижно в двора. Когато се чувствах най-натоварена, мечтата ми да работя като медицинска сестра на тези малки момичета и момчета ми даваше сили да продължа. И съвсем като в приказките, един хубав слънчев ден ми се обади Анахид Михайлова, директорка на същата тази детската градина.
Предложи ми да участвам в проект “Ролеви модели в ранна детска възраст’’ на Тръста за социална алтернатива. Приех с удоволствие и бях много щастлива, че мога да споделя удовлетворението от постигнатото с повече хора. Дано успея да запаля интереса на колебаещите се дали могат да продължат да се развиват в онази посока, която им е на сърце. Бих казала само едно – вярвайте в мечтите си и никога не се отказвайте от тях, защото няма невъзможни неща, аз се уверих в това.
