Аз съм Даяна от Босна и Херцеговина. Започвайки с това къде съм днес и връщайки се назад в ранните си години, ще ви преведа през моят житейски път, който ме направи човека, който съм днес. Ще споделя забележителните моменти от живота си – ще мина през събитията, които ме направиха силна и ще ви запозная с хората, които ме подкрепяха в многобройните редизвикателства, с които се сблъсках по време на житейския си път. Гордея се, че съм от ромски произход и с това, което съм сега.
Аз съм на 29 години и съм единственото момиче от ромски произход от 2,500 човека в моята област, които имат степен на образование. Аз работя към ромското образование в местния отдел на образованието, където съм заобиколена от млади роми, мотивирани да учат. Също така работя като доброволец в ромското общество, където споделям за важността от предучилищните програми с родителите.
Приеха ме в Университета по Екология със специалност „Опазване и наука на околната среда“. Бях единственото момиче от ромски произход в университета и бях много горда да бъда там. За пръв път, изпитах пряко дискриминация от своите връстници. Не позволих да ме засегнат. Исках да стана позитивен пример за другите момичета и момчета от ромски произход. След завършването, аз продължих с магистърска специалност. Също така станах доброволец в моето общество, подкрепяйки образованието на децата роми.
Когато беше време да избера в коя гимназия да се запиша, последвах съвета на баща си и се записах в техническото училище по околна среда. След три месеца баща ми, който е коминочистач, ме попита дали искам да вляза в гимназията за коминочистачи и да присъствам в две гимназиални обучения едновременно. С радост приех двойната работа!
Успешно присъствах в двете обучителни форми и получих две дипломи, които ме правят инженер на околна среда и квалифициран коминочистач.
По време на първите години от образованието ми в първоначалното училище бързо разбрах какво е чувството да бъдеш виждан през очите на предразсъдъците. Междувременно помагах на баща си с чистенето на комини.
По време на ранните си години не посещавах предучилище. Обичах да играя с четките и уредите, с които баща ми почистваше комини.