В ролята си на здравен медиатор през последните 15 години имах удоволствието да работя с различни институции и представляващите ги професионалисти – лекари, психолози, педагози, адвокати и учени от разнообразни сфери на обществения ни живот. Хора, преодолели всевъзможни трудности, за да се реализират. Личности, които те вдъхновяват да надграждаш себе си, за да заемеш мястото си там, където ще си полезен и ще служиш за пример на околните.
Аз съм от ромски произход и произлизам от бедно семейство. В детството ни с двете ми сестри може и да е липсвала някоя и друга играчка, но никога подкрепа, обич, топлина, сплотеност и най-вече морални ценности. И смея да кажа, че израснах като достоен гражданин. Често ни смятат за неграмотни, крадци и въобще хора, които вредят. Аз искам да разбия този стереотип за ромите и недвусмислено да покажа, че ние не сме маргинално малцинство, а равнопоставена и ползотворна част от обществото.
Имах сестра учител, която говореше за работата си с децата с толкова обич и въодушевление, че надали ще видя подобно нещо в очите на някой друг. Тя беше човек, за когото смело мога да кажа: „Улучи си професията“. И ако в момента ме вижда от небето, ще я накарам да се гордее с мен. Тя ме мотивира да запиша именно педагогика. От споделените неща за работата й като учител и за това как минава един ден с децата разбирах, че за нея това не беше просто служба, а любов и професионално предизвикателство. Въпреки отговорността, която поемаше всеки ден за децата и семейството си, тя винаги намираше сили да се усмихне. Уникален човек със силен характер и добро сърце. Тя беше от онези хора, които са опора за всеки в нужда, докато тихо носят собствения си товар. Ще посветяа успеха си на тази изключителна личност.
И ето ме, на 32 години, със семейство и две деца, в четвърти курс по специалността „Педагогика на обучението по Български език и История“ във филиала на Великотърновския университет във Враца. Винаги съм искала да следвам, така и не се задоволих само със средното си образование. Но покрай работата си като медиатор бях погълната от мисията да служа за мост между ромската общност и институциите. Започнах тази работа веднага след гимназията, после се омъжих, малко по-късно се роди първото ми момиченце и висшето образование изглеждаше все по-трудно достижимо.
Докато обмислях как да събера средства за следването си, ми позвъня Орлин Орлинов от отдела за приобщаващо образование в РУО – Монтана. Разказа ми за програмата на сдружение „STARS“ – „Учител в моята общност“. За възможността, която дава на желаещите да се развиват в сферата на образованието като финансира изцяло обучението на участниците, предлага безплатни допълнителни часове за по-трудните предмети и уроци по английски език, компютърна грамотност и т.н. Той ме помоли да разпространя информацията, за да могат колкото се може повече хора да се включат. Аз бях първа, въпреки че тогава ми звучеше твърде хубаво, за да е истина. Опитах и не сгреших, а заедно с мен се записаха и още три момичета от община Медковец. Тази възможност беше моят лъч светлина в тунела. Почти на финала на следването съм, но вече мисля и за продължението му.
Избирам именно учителската професия и заради удовлетворението, че това, което ще оставя след себе си ще се намира не къде да е, а в съзнанието на поколенията след нас. В момента съм по майчинство с второто ми дете и често се замислям за бъдещето й, както и за и наследството, което ще оставя като родител и учител. То не е предметно, за да се счупи, изтрие и погуби накрая, а остава за цял живот. То винаги ще се помни, защото дава знания и умения, с които човек ще борави винаги. Отплатата на учителя е в това, че полага основата в изграждането на бъдещата личност.
От обучението си очаквам да усвоя всички възможни страни от метода на преподаване. Смятам за особено важни подходът и отношението на един преподавател към учениците, защото от това най-вече зависят техните знания. Според мен един учител или ще накара децата да четат и учат с удоволствие, или ще направи така, че те никога да не отворят книга. Ключът е в метода, а аз имам възможността да наблюдавам едни прекрасни хора, които са не само добри човеци, но и истински професионалисти в това, което правят.
Учителската професия е хуманна също като лекарската, защото и в двете са нужни не само знания и умения, но и душа. Трябва да си съпричастен, да проявяваш разбиране, да си справедлив възпитател, да умееш да общуваш с учениците и да ги предразполагаш да споделят и радостите, и проблемите си. Да умееш не просто да даваш от себе си, а да се раздаваш. Всички работим за заплата, но най-вече се трудим за удовлетвореността от това, че днес си научил децата на нещо хубаво и полезно. Затова винаги казвам, че или си роден за професията си, или трябва да продължиш да търсиш своето призвание. Аз го намерих.
