Няма по-важно и по-хуманно нещо от това да помагаш и да даваш от себе си на другите.
Куклен е неголям град – населението му наброява едва 6000 души, но тук отдавна и без много шум българи, роми и турци живеем заедно, буквално врата до врата. Сигурно в наши дни сме пример за интеграция, но аз мисля, че това е естествения начин за свързване на хората.
Не мога да си представя по-цивилизовано място за живеене от родния ми град и вероятно и затова не ме блазни възможността да направя кариера в чужбина. Много съм привързан към семейството и общността ни тук, на която искам да бъда полезен, особено с възможността скоро официално да имам право да лекувам. Но отсега хората в Куклен се обръщат към мен с „докторе“ и дори ме поздравяват почтително на улицата. Приятелите ми, които кандидатстват с биология или химия, както и децата на съседите ме търсят с въпроси, когато се подготвят за изпити или срещат затруднения с домашните си по двата предмета. Никога не отказвам помощ и с това съм известен в малкото и сплотено пловдивско градче до лековития манастир „Св. Св. Козма и Дамян“.
Казвам се Сашо Емилов и съм на 23 години, вече четвъртокурсник в Медицинския университет в Пловдив. Като се замисля какво провокира интереса ми към лекарската професия, си спомням как като малък получих докторска слушалка за един рожден ден и ми беше непоносимо дори за мъничко да се разделям с малкия пластмасов инструмент. Носех го навсякъде и все търсех повод да преслушам някой „болен“ приятел, да му назнача лечение и да го изпратя до аптеката с рецепта от детски йероглифи в ръка. Така се роди любовта ми към медицината и желанието ми да помагам на хората да се чувстват по-добре. Реших, че на всяка цена ще уча за лекар, независимо от обезсърчаващите реплики на някои познати, които смятаха, че следването ще е непосилно за мен.
Произлизам от бедно ромско семейство. Майка ми е без професия, а баща ми работи в строителството. Имам и по-голяма сестра, Иванка, която вече е омъжена. Въпреки ограничените ни средства обаче родителите ми бяха готови на всичко, дори на това да ядат само хляб и сол, но да ме видят студент. А аз винаги съм обичал учението, особено точните науки, и след като завърших основното си образование в Куклен, се записах в паралелка с природо-математически профил в СОУ „Св. Климент Охридски“ в Пловдив. Там преподавателите по химия и биология бързо забелязаха ентусиазма ми и ме поощряваха да държа на фокус амбицията си да се реализирам в тази област. По това време от местната за Куклен фондация „Инди-Рома 97“ научих и за стажантската програма „Ролеви модели в ранна детска възраст“ на Тръста за социална алтернатива (ТСА). До този момент не подозирах, че ТСА подпомага младежи с отличен успех като мен да следват във висши учебни заведения. Имах чувството, че всички врати се отварят пред мен и мога да летя.
Реших да кандидатствам в Медицинските университети в Пловдив и Плевен, и за моя огромна радост бях приет на първо класиране и на двете места. Така станах първият и засега единствен студент от ромски произход в Куклен. Фондациите ми помогнаха с таксите за частните уроци по биология, а за изпита по химия се подготвих като посещавах безплатните занимания в Общинския детски комплекс в Пловдив. Когато има желание, начин винаги се намира и затова давам неуморно своя пример на семействата от моя етнос, с които често се срещам в офиса на „Инди-Рома“. Приех за своя мисия да водя кампания срещу ранните бракове в ромската общност и да насочвам вниманието на хората към образованието като единствен път в успешната социална интеграция. Гордея се с това, че личната ми история вдъхновява и други младежи в Куклен да обърнат поглед към висшето образование.
Крайната ми цел е да специализирам кардиология, защото заболяванията на сърдечно-съдовата система причиняват най-голяма смъртност, а и признавам, че постиженията на великия професор Чирков ме мотивират да се стремя към неговото ниво на професионализъм.
Няма по-важно и по-хуманно нещо от това да помагаш и да даваш от себе си на другите, да спреш болката и да излекуваш мъката на хората. Един лекар не може да си позволи пропуски, защото е отговорен за живота на пациентите си и затова полагам изключително старание в усвояването на учебния материал в университета. Чета непрекъснато и посещавам всички лекции и упражнения. А близките и съседите ми в Куклен вече идват при мен за медицински консултации. Все още не съм дипломиран и нямам право да назначавам лечение, но винаги ги изслушвам, преглеждам и насочвам към съответния специалист, дори да знам точно какъв медикамент или процедура са необходими в конкретния случай. Виждам, че тези визити хем успокояват хората, хем ми дават увереност в знанията и уменията ми на бъдещ доктор. Пътят пред мен е дълъг, но вълнуващ и вече знам, че той е отворен за всеки младеж от ромски произход, който желае да си осигури наистина пълноценен живот и да бъде полезен на общността си.